Ролята на България и Европа на геополитическата сцена

Дискусията „Европа на глобалната сцена: геополитика и сигурност“, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България, се проведе на 14 март в Дома на Европа София. Модератор на събитието бе заместник главният редактор на Дневник Петър Карабоев.

Целта на дискусията бе да се обсъди геополитическата роля и предизвикателствата пред Европа във времена на глобални промени в сигурността и отбраната, като се постави акцент върху българското участие в тези процеси, както и възможностите за по-голяма активност на страната ни в рамките на ЕС и НАТО. В първия панел се включиха евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП) и Илхан Кючюк (Обнови Европа), Йорданка Фандъкова, председател на Комисията по външни отношения, Димитър Гърдев, председател на Комисията по европейските въпроси в Народното събрание, и Весела Чернева, заместник директор на Европейския съвет за външна политика.

Участниците в първия панел се обединиха около основната теза, че Европа трябва да направи комплексна преоценка на стратегическите си приоритети. За момента въпросът за осигуряването на европейска сигурност и обхвата на отбранителна политика остава открит, а през следващите месеци ще бъде необходимо да се състави ясна визия за утвърждаване ролята на ЕС на геополитическата сцена.

Според Андрей Ковачев Европа трябва да се адаптира към новата глобална реалност, като предприеме действия за развиване на собствен капацитет в областта на новите технологии и отбраната. Той постави въпроса за общоевропейско финансиране на отбранителната индустрия и допълни, че досегашната стратегия на ЕС за аутсорсинг на сигурността към САЩ вече не е приложима.

Илхан Кючюк отбеляза, че най-голямото предизвикателство пред ЕС е неяснотата кой ще представлява Стария континент в кризисни ситуации, което от своя страна води до разногласия и разединение по ключови въпроси между държавите членки. Той засегна ескалацията на войната в Украйна като такъв проблем и допълни, че завръщането на Доналд Тръмп на президентския стол в САЩ може да доведе до напрежение в трансатлантическите отношения.

Йорданка Фандъкова наблегна на българската гледна точка и сподели, че въпреки ясната позиция на управляващите относно войната в Украйна, в парламента нарастват политическите сили, които активно се противопоставят на подобни ангажименти. Тя добави, че в такава среда общественото мнение може лесно да бъде подложено на манипулация чрез насаждане на страхове.

Като основен въпрос Димитър Гърдев също определи утвърждаването на ЕС като геополитически лидер. Този проблем според него налага разработването на единна политика в сферата на сигурността, вместо да се разчита на отделни подходи от различните държави членки.

В края на панела Весела Чернева добави, че на дневен ред е темата дали ЕС е в състояние да компенсира липсващите отбранителни ресурси. Тя не отрече ключовата роля на НАТО, но постави под въпрос ангажираността на САЩ в бъдещето на европейската сигурност и посочи, че в тези необичайни времена Европа трябва да демонстрира единство, а не да бъде разделена в подхода си.

Вторият панел засегна теми, свързани със сигурността и отбраната, планът „Превъоръжи Европа“ и българския принос за общоевропейската сигурност. В тази част от дискусията взеха участие евродепутатите Андрей Новаков (ЕНП) и Кристиан Вигенин (С&Д), Христо Гаджев, председател на Комисията по отбрана в Народното събрание, както и Йордан Божилов от Софийски форум за сигурност и Велизар Шаламанов от Атлантически клуб.

Участниците подчертаха важността на стратегическото планиране и точните визии за бъдещето и затвърдиха акцента от първия панел, че България трябва бързо и решително да се ориентира на геополитическата сцена и да бъде активна във вземането на решения на европейско ниво. Специално внимание беше отделено на сътрудничеството между националните и европейските институции, като важен фактор за постигането на сигурност и стабилност.

Андрей Новаков отбеляза, че превъоръжаването на Европа е неизбежно, но е изцяло фокусирано върху отбранителна техника. Освен това, Новаков изтъкна конкурентоспособността на българското военно производство, което е запазено и готово да бъде на първа линия в отговор на нуждите на съвременната отбрана.

Кристиан Вигенин подчерта риска от грешки в процеса, тъй като планът за превъоръжаване се извършва под натиска на външните геополитически фактори и спешността, наложена от войната. Той изрази несъгласие с пренасочването на средства от кохезионната политика към отбраната, като посочи, че няма сигурност без благосъстояние.

Христо Гаджев посочи, че скоро се очаква анализ, който ще определи какво точно трябва да придобие България в сферата на отбраната. Той отбеляза, че действията на Доналд Тръмп са събудили европейските институции за нова мобилизация и изрази мнение, че общото европейско придобиване на отбранителна техника е важна стъпка и представлява „свежа глътка въздух“ за България.

Йордан Божилов и Велизар Шаламанов подчертаха, че за успеха на отбраната не са достатъчни само финансиране и производство на техника. Божилов изтъкна, че липсата на хора и системи е сериозен проблем, който трябва да бъде решен. Шаламанов допълни, че пари не решават проблема, ако не се изгради точна визия и стратегия. Двамата заявиха, че всяко забавяне на процеса е пагубно за България, подчертавайки опасността от изчакване в динамичната геополитическа ситуация.

Публиката се включи активно с въпроси и към двата панела относно балансирането на фокуса върху отбраната с други европейски приоритети като благосъстояние и върховенство на правото. Бяха поставени въпроси и за източниците на финансиране на плана за превъоръжаване и икономическите възможности, които ще произлязат от неговото изпълнение, особено с оглед на българската индустрия.

Гледайте пълен запис на дискусията във видеото: